В последните години доста се спекулира с понятието "емо", затова няма да е зле да обърнем внимание на една от най-емблематичните банди в стила. И въпреки това, информацията за групата е изключително малко, което в същото време ѝ придава още по-култов и митологичен статус. По времето, когато групата е активна те са били изключително неизвестни, извън местната сцена около Анаполис, Балтимор и Вашингтон, Moss Icon биват оценени по света едва няколко години след като бандата престава да съществува като такава. За съжаление колкото и да се опитваме да се свържем с вокалиста на групата, Тони Джой, това се оказва непосилна задача и той не само е изчезнал от сцената, а и дори от лейбъла, който издава последната му група (The Convocation Of...) не могат да ни предоставят негов имейл или какъвто и да е друг контакт с него. Жалко, защото би било най-интересно да разберем от първо лице повече за една от най-загадъчните, замечтателни и интересни групи в историята на американския пънк. Но все пак имаме налице достатъчно достоверна информация за групата от втора-трета ръка.

Moss Icon възникват през 1987 г. в град Анаполис (столица на щата Мериленд), който се намира на не повече от 25 минути с кола от Балтимор и не много далеч от Вашингтон. Пънк сцената в Анаполис била доста странна в сравнение с типичната хардкор сцена в другите американски градове по това време. На хардкор концертите ходили много хипита и всевъзможни неясни персонажи, които еднакво харесвали Void (легендите на балтиморския хардкор и на американския хардкор от 80-те изобщо) и Meat Puppets. Всъщност повечето хора слушали всякакви стилове тежка музика, без да се насочват конкретно към определен стил, а местни групи почти нямало, както и особена активност изобщо. Все пак имало известен брой хора, които държали сцената на плещите си, а някои от тях започнали да се опитват да свирят музика и успели в това, както ще се уверим по-надолу.

Първи на "емо-сцената" в Анаполис се появили The Hated, годината била 1984. Те успели да запишат солидно количество материал, звучащ доста разнообразно, абсолютно новаторски и нечуван до тогава нито в пънк, нито в рок музиката. Но не за тях става въпрос в тази статия. Moss Icon се появили няколко години след тях, те били по-млади и били вдъхновени от The Hated, но по същото време се случвал и разцвета на сцената в съседния Вашингтон. Moss Icon започват да свирят в периода, наречен "Революционното лято" ("Revolution Summer"), когато във Вашингтон избухва емо-вълната от групи като Rites of Spring, Embrace и Beefeater. Първият състав на Moss Icon бил Тони Джой (китара), Джонатан Венс (вокали), Моника ДиДжиалеонардо (бас) и Марк Лорънс (барабани).

Въпреки че били повлияни от вашингтонската сцена, в същото време всички в групата харесвали стария пост-пънк и особено Joy Division, което ясно си проличава в музиката им. Но и Minor Threat, и Faith, и Void били любимци, в началото на творческия път на групата и те свирили хардкор, не абсолютно типичния олд скул хардкор, но все пак хардкор. С всичките му особености, като например съвършено различните за този жанр текстове и емоционалната, рязка и отчаяна музика. В началото на 1988 групата издава чрез Vermin Scum Records (лейбъл, създаден от Дан Литълтън от The Hated и Тони Джой) едноименна седем-инчова плоча, която е известна още със заглавието "Hate In Me" (по името на първата песен) и "Greta Garbo" (тъй като на обложката има снимка на легендарната актриса). Това е великолепно издание на групата, но все още е далеч от това, което носи на групата световната слава, след като бандата се разпада. През 1989 излиза и втори седеминч - "Mahpiua Luta". През 1988/89 е записан и албум, който обаче излиза на бял свят чак няколко години по-късно, през 1994, благодарение на Vermiform Records. Неизвестно е защо не е бил издаден преди това. Изглежда записите не са били съвсем завършени, възможно е да са искали да добавят още песни... Така или иначе, тези записи дълго време не са били достъпни, въпреки че в началото на 90-те са постепенно са се разменяли от ръка на ръка и така до своето официално издание, когато станали култови и един от най-важните документи в историята на емо-пънка. Moss Icon установяват стандартите за тази музика в началото на 90-те, особено по отношение на вокалите. Бавните и разговорни части в бъдеще стават неизменна част от емокора, а в края на 80-те на Джон са гледали като на пришълец, който неуспешно се опитва да бъде разбран от другите. Неговите текстове винаги са били доста сложни, поетични, естетични по своему. В този момент той започва да обръща внимание на индиански теми, което е очевидно и от заглавието на втория седеминч ("Mahpiua Luta" - Червеният облак - един от вождеовете на индианската съпротива от племето Дакота през пълвата половина-средата на XIX век. Колкото до абстрактните и мрачни текстове на Джон, влияние е оказала и неговата любов към всякакви наркотици. Останалите участници в групата пък дори не са разбирали значенията на песните, но това не е било от голяма важност.

Музиката в албума значително се различава от първия 7", сега тя станала още по-бавна, още по-странна и експериментална за това време, съвършено нестандартна и непредсказуема, с определено ниво на хаос, с нестандартни вокали, с необичайна китарна работа и структура на песните. Песента, по която е кръстен албума, "Lyburnum Wits End Liberation Fly", е дълга повече от 11 минути, което е много странно и прекалено за хардкор/пънка по това време. При това тя изобщо не е скучна е безумно пленителна и поглъщаща слушателя. Това може да бъде казано и за другите парчета в албума. Музиката в тези записи е обладаваща като че ли притежаваща магическа сила. Неповторима от никоя друга група преди или след тях. Въпреки че не е чак толкова сложна в сравнение с други музикални стилове, Moss Icon притежават някаква поразителна тайнствена сила, да бъдат емоционални и проникновени. Иначе не биха станали такава култова група.

В творчеството на Moss Icon се усещат сериозно влиянията на групите от "революционното лято" и особено Rites of Spring, но е интересен факта, че Тони Джой, който пише музиката и текстовете, не искал да слуша и недолюбвал Rites of Spring и всякакви подобни "модни" според него вашингтонски групи. Още тогава обаче много хора му говорили как Moss Icon много приличат на Rites of Spring, а той не знаел на какво се дължи това, чак когато доста по-късно негов приятел му записал касетка на вашингтонските пионери на "революционното лято" той оценил техните качества и колко са сходни с Moss Icon. А още по-мистично става от факта, че почеркът на Тони Джой, с който той пише текстовете на песните в обложката на първия 7" е практически идентичен с почерка на Ги Пичиото (фронтмен на Rites of Spring) - как това се е получило, остава загадка. Истината е, че Moss Icon са тайнствена и удивителна група!

Въпреки неимоверно силното впечатление, което оставяли със своята музика, те били много лениви и сами не се отнасяли сериозно към себе си като група. Репетирали съвсем рядко и често си давали почивки. През 80-те те не добиват известност дори и сред местната сцена. В това време Dischord не ги оценява колкото други групи, и дори Ян Маккей да се изказвал положително за тях и ги канел да свирят във Вашингтон с Fugazi, то той и целия Вашингтон не обръщали особено внимание на групата от Анаполис.

Зад пределите на родния си град и конкретно във Вашингтон, Moss Icon правят общо 5 концерта (общия брой на концертите на групата е около 30) - останалите били в Чикаго, Ню Йорк, Кънектикът, Масачузетс и Пенсилвания. На шоуто в Чикаго свирили още и NOFX, а на плакатите на концертите извън Анаполис и Вашингтон пишело, че Moss Icon са от Вашингтон и хората не спирали да им задават въпроси за сцената в Ди-Си, а Тони и останалите от групата не знаели какво да им отговарят, тъй като те не само не били от Вашингтон, а и гледали само себе си и изобщо не се интересували от сцената там. Хората питали: "Момчета, имате ли бройки от демото на Embrace?", а тони не знаел какво да каже. На всичките концерти на групата, публиката изобщо не реагирала на Moss Icon, тъй като просто не можели да осъзнаят и разберат тази музика. Което може би е и причината за ленивото отношение на самите музиканти към групата им. Но не след дълго те правят нови песни и издават сплит със Silver Bearing и още един седеминч - "Memorial". Към този момент към групата се присъединява втори китарист - Алекс Бедерчър, с когото във времето на глобален застой за Moss Icon (1989-1990) Джон и Марк свирят заедно в бандата Breathing Walker. По това време групата вкарва и политически послания в песните си, криктувайки американската намеса в Никарагуа и Гватематала. Музиката постепенно станала по-близка до акустичната, съвсем спокойна, дори почти медитативна. А това ги направило още по-странни и недооценени. Групата просъществува до края на 1991, когато се разпадат, неизвестни и признати от малко хора.

След разпадането на Moss Icon Тони Джой свири за кратко в Universal Order of Armageddon и в легендарната политическа хардкор банда Born Against, свири също и в The Great Unraveling, Lava и The Convocation Of... В следващите години следва бурно развитие на емокора, започнали да се вливат нови хора в сцената, започнали да излизат нечувани преди това неиздавани записи на Moss Icon, а идеите, които те привнесли в музиката, започнали да бъдат оценявани от новото поколение групи. Кент Маклард издава чрез своя лейбъл Ebullition нова 12" плоча на групата, с името "It Disappears", която включва песните от сплита със Silver Bearing и "Memorial" EP. Песни на групата се появяват и в няколко DIY компилации.

Още за Moss Icon:
http://en.wikipedia.org/wiki/Moss_Icon
http://myspace.com/mossiconofficial
http://punkobituary.blogspot.com/2006/08/moss-icon.html
http://www.songmeanings.net/artist/view/songs/12797/