Culture, една от най-емблематичните веган стрейт едж банди от 90-те, започват още през 1992 в Купър Сити, Флорида, в състав: Марк Мичел - вокали, Рич Търстън - китара и бас, Джош Уилямс - барабани. Почти веднага след началото на групата техният вокалист Марк ги напуска, а в допълнение към струнните си задължения Рич започва също и да пее. Дуетът записва демо от 4 песни, които изпращат на няколко лейбъла, за да бъдат издадени. Не след дълго Стан Обал се включва на бас, а Джон Уайли като втора китара. Скоро след издаването на дебютния си 7-инч за Shadow Records, Рич моли Пит Карено да смени Обал на баса.

В последните години доста се спекулира с понятието "емо", затова няма да е зле да обърнем внимание на една от най-емблематичните банди в стила. И въпреки това, информацията за групата е изключително малко, което в същото време ѝ придава още по-култов и митологичен статус. По времето, когато групата е активна те са били изключително неизвестни, извън местната сцена около Анаполис, Балтимор и Вашингтон, Moss Icon биват оценени по света едва няколко години след като бандата престава да съществува като такава. За съжаление колкото и да се опитваме да се свържем с вокалиста на групата, Тони Джой, това се оказва непосилна задача и той не само е изчезнал от сцената, а и дори от лейбъла, който издава последната му група (The Convocation Of...) не могат да ни предоставят негов имейл или какъвто и да е друг контакт с него. Жалко, защото би било най-интересно да разберем от първо лице повече за една от най-загадъчните, замечтателни и интересни групи в историята на американския пънк. Но все пак имаме налице достатъчно достоверна информация за групата от втора-трета ръка.

Групата се сформира през декември 1990 от братята Йонни и Одед Тал (бас и барабани) и други двама братя Сантяго и Федерико Гомез (китара и вокали). Всички посещавахме едно и също основно училище в селската пустош на горната част на Галилея в северен Израел и бяхме открили пънка и хардкора 3 години по-рано. Тогава пишехме буквално до стотици хора по целия свят - пишехме на всеки адрес, който можехме да намерим в обложката на всяка плоча или зин или демо касетка на група - злоупотребявахме с възможността да можем да изпращаме писма до където и да е БЕЗПЛАТНО (защото живеехме в Кибуц). Повечето хора, на които писахме бяха силно изненадани да разберат, че има пънкове в Израел (правете си сметката: това беше в ерата преди да има Интернет и пънк по MTV...), така че по-голямата част от тях бяха достатъчно мили да ни изпращат касетки, зинове, плочи, въпреки че ние не можехме да си позволим да си платим за тях, тъй като бяхме просто едни бедни кибуцници и пр...